Местните твърдят, че тя цери кожни заболявания , пази от болежки до дълбока старост, пише „Марица“. Според легендата на това място водили на паша болни коне от стадата на Ахмед ага Тъмръшлията. Като се отъркаляли в тревата, животните оздравявали. След Освобождението от турско робство на 30 метра от аязмото построили църквата „Св. Богородица“. В чиния до олтара са оставени метални наколенници, пластини. Хората ги слагат върху болните места, лягат и заспиват в храма. Ала след първия сън трябва задължително да се преместят в две стаи в съседство, които ситовци наричат „хотела“. Престоят там е безплатен. Лечебната сила на водата е изследвана още в далечната 1989 година. Тогава станало ясно, че тя е с по-висока радиоактивност и предполагат, че затова лекува болести по кожата. Местните тогава специално попитали дали могат да я пият и ги уверили, че е безопасна. Днес жителите се надпреварват да разказват как животворната течност изцерила сума народ. В селото преди години пристигнала пловдивчанка, като цялото тяло било в рани. Жената пила от аязмото, спала в черквата и се молила, а след три дни вече нямало и следа от екземите. В Ситово разказват за пловдивчанин, който пристигнал на извора да лекува огромна рана на врата си. Разказал, че от месеци се мажел с какво ли не, но нищо не му помагало. Измил се няколко пъти с водата от аязмото, заминал си и повече не се появил проблемът. Много жени идвали на аязмото да се молят и за рожба и наистина се сдобивали след време, твърдят местните. Най-много посетители на изворчето в Ситово прииждали на 15 август, когато е Успение Богородично, защото в селото има събор. В навечерието на празника, подобно на Кръстова гора, повечето хора нощували по поляните край храма, за да се лекуват. Водата е благословена, но помага на онези, които са добри християни и човеци, смятат местните.
Жена, покрита с рани се излекува от чудодеен извор
|
