Млад програмист с призив към цяла България: Обръщам се към вас с най-дълбоко отчаяние и липса на надежда.

„Здравейте, казвам се Захари Шиникчиев. Обръщам се към вас с най-дълбоко отчаяние и липса на надежда.От повече от година обикалям лекари и клиники,защото зрението ми се влошава непрекъснато.Изпадам в един порочен кръг, в който очите ми не понасят никаква светлина. Успявам да го преодолея за кратко и после отново всичко се проваля.Със затворени очи виждам непрекъснато фосфени, фотоксии – хиляди искри, снежинки като в снежна буря, падащи звезди и светкавици.Е -mail: shinikchiev@yahoo.com Tel.: 0876 090 730“ .Така започва историята за един млад мъж от Пловдив, който има нужда от нашата помощ, пише mediacafe.bg. Захари Шиникчиев е на 42 години и до неотдавна всичко в живота му се развива благоприятно. Зарко, както го наричат неговите близки и приятели, живее и работи в София като програмист за реномирана компания, открил е своята половинка и прави планове за бъдещето, като всички нас.Преди близо две години в живота му настъпва промяна, вследствие на проблеми с очите, която преобръща всичко с главата надолу, а той продължава да търси отговор на въпроса какъв е неговият случай, за да може да продължи напред и да живее пълноценно.Вероятно за мнозина тази история би изглеждала като поредната, в която някакъв непознат човек има здравословни проблеми. Всички сме наясно, че, за съжаление, такива проблеми имат много хора, но случаят със Захари не е обикновен и ние сме убедени, че заедно можем да му помогнем.Преди известно време Зарко се премества да живее в София, където започва да работи за водещи компании в IT-бранша, следвайки голямата си страст да програмира. Работата е увличаща и той работи почти денонощно, за съжаление с доста малко сън и при неправилно осветление.Въпреки това той е амбициран, защото е наясно, че за да осигури добър стандарт на живот за бъдещото си семейство, трябва да полага повече усилия. В неговия бранш никой не може да си позволи да изостава от новите технологии, а той е любознателен и иска да бъде сред най-добрите.При въвеждането на първия локдаун след появата на коронавируса, Захари започва работа дистанционно от вкъщи, където обаче, без да си дава сметка, програмира повече от половин година на ниска осветеност от нощна лампа или при спуснати щори.В един момент яркото светене на лаптопа през дългите нощи започва да предизвиква дразнене в очите му, а същото се случва и при отразяването на светлина от най-различни предмети. В началото започва да го дразни светлината от телефона му, както и отблясъците от външно осветление. Очите му реагират с лека болка и сълзене, но той все още не тълкува това като проблем, а го отдава на преумората.Купува си нов монитор, като специално проучва да е максимално безвреден за очите и да е възможно по-голям, като по този начин да инвестира както в здравето, така и в работата си. По-късно осъзнава, че това е грешка, тъй като ярките цветове и осветеност, особено при работа на тъмно, могат да увредят ретината.