Майка ми ми съсипа живота, още след като ме роди, като ме изостави. Остави ме на грижите в приют за майчинство в Грийнвил, Южна Каролина. През първите няколко години от живота си бях разбъркан и изваден от седем различни приемни домове. Всички те бяха ужасяващи – бях гладуван, бит, изнасилван. В един дом дори бях принуден да спя на метално креватче с мрежа, за да предотвратя бягството си. Разболях се. Развих бронхит, тежки алергии и гниещи зъби. В приемната грижа никой не остана за мен и никой не беше моето семейство – изумен съм, че имах волята да оцелея. Преди си представях, че всичко е било голяма грешка и че майка ми е на път да ме вземе. Но тя така и не дойде. А аз я чаках. Още от малък обикалях по съдилищата. Именно там те намериха биологичната ми майка, обвиниха я в изоставяне и я принудиха законно да се откаже от майчините си права, за да мога да бъда осиновена от двойка, която ме иска. Първоначално не бях сигурен, че това е добра идея. Изпитвах страх поради цялото насилие, което претърпях, не бих позволил на новите си родители да ме прегърнат или докоснат и настоях да спя в килера, защото там се чувстваше по-безопасно. Но моите осиновители бяха толкова търпеливи с мен, че в крайна сметка започнах да им се доверявам. Баща ми ми даде кукла, сложи я на леглото ми и ми каза, че мога да си играя с нея, ако спя там. Никога преди не бях притежавал играчка, но въпреки това се страхувах от леглото. След три седмици отстъпих и когато баща ми ме видя заспал в леглото, стиснал куклата, той се разплака. Това беше началото на намирането на място за себе си в света. Скоро след това срещнах бъдещия си съпруг Марион на един от рождените ми дни. Аз бях само на 12, а той на 17, така че минаха четири години, преди да отидем на първата ни среща. Още в началото знаех, че той е мъжът за мен и сега 40 години по-късно все още сме щастливи заедно. След като с Марион се оженихме и родих първата си дъщеря Елиза.Когато погледнах в очите на това бебе, цялата ми самота и изоставеност се стопиха – видях миналото си и бъдещето си, отразени в мен. Чувството, че съм толкова свързана с дъщеря си, ме вдъхнови да се опитам да намеря биологичната си майка. Местният отдел за социални услуги ми предостави неидентифициращи записи за осиновяване, които разкриха, че когато тя ме напусна, майка ми беше на 29 и отглеждаше три други деца. Четейки тази информация, почувствах, че отново съм изоставен. Как би могла да задържи останалите и да ме остави? Как би могла да ме лиши от братята и сестрите ми? Исках да я намеря и да я попитам защо го е направила, но на социалните служби не им беше разрешено да ми предоставят повече информация за нея. След начина, по който израснах, копнеех за голямо собствено семейство. Продължих да имам още четири деца след Елис, която сега е на 35. Най-малкото ми е на 11. Сега вече осъзнавам, че животът ми има смисъл и знам, че съм наистина у дома.
|
