Ако това чете мъжа, който беше и си остава най-голямата ми любов, искам да знае, че много съжалявам, че се провалихме и че го оставих заради някой друг. Пожертвах любовта за по-добър и комфортен живот, но мисля, че направих добър избор, защото сега децата ми живеят в лукс и разкош.
Произхождам от скромно семейство. Майка ми ме отгледа и никога не съм срещала баща си. Нямам брат или сестра. След като завърших колеж, получих работа в стоматологична практика за скромна заплата.
С майка ми трудно свързвахме двата края, тя беше болна, така че се харчат много пари за лекарства. А комуналните ни бяха твърде скъпи, въпреки че живеехме в апартамент от 45 квадрата. Нямам много роднини, защото дори не познавам роднините на баща ми, а майка ми е дошла в София от провинцията.
Сестра й, моята леля, е омъжена в Австралия от дълго време, така че от време на време ни изпращаше пари. Тя беше единствената ми надежда.Една зима се обади леля ми от Австралия и ми предложи да ги посетя през лятото. За пари каза да не се притеснявам, защото всичко ще ми бъде платено. Тя имаше изненада за мен и познах каква. Бях много щастлива. Лятото дойде и аз заминах.
Бях топло посрещната от всички и бях настанена в голямата им къща. Всички се опитваха да ми угодят, водеха ме да пазарувам, купуваха ми неща, приготвяха ми някакви специалитети, просто ми беше приятно. Седмица след пристигането ми леля ми ме извика в кабинета си, за да поговорим. И тогава тя ми каза: ние знаем момче за женитба, синът на нашите приятели.
Тя ми каза, че работи за застрахователна компания с месечна заплата от 5000 долара. Неговите бяха доста заети, така че щеше да е добра възможност за мен. Накратко – съгласих се. Дойдоха на вечеря, той с родителите си. Веднага ще кажа, че изобщо не ми хареса физически. Беше дебел, с оредяла коса, грозен. Все още съм самолет за него. Може и да не съм красавица, но съм симпатична, с красиво тяло и буйни гърди, за които много момчета в София плачат. Оказа се много приятен, сърдечен, любезен, така че цяла нощ си говорихме.
Но след като той си тръгна, веднага съобщих на леля си, че не мога да имам нищо повече от приятелство с него. Докато бях при леля ми се мотаехме почти всеки ден, но той така и не мина границата на господин.Така мина месец и трябваше да се прибирам в България. С новия ми приятел си разменихме FB и имейли и се разделихме сърдечно.
Веднага ми писа, за да ме попита как се чувствам след дългия полет, как съм пътувала, добре ли съм. Поддържахме връзка редовно. Но тогава се случи нещо – роди се любов. Преди да замина за Австралия, една моя приятелка ме запозна с неин познат, много приятен човек. Когато се върнах се видяхме още няколко пъти, той ме покани навън и така се целунахме и започнахме връзка.Знаех, че той е мъжът на живота ми, нямаше друг.
Той беше всичко, за което мечтаех като момиче. Беше симпатичен, красив, добър, приятен и забавен в компанията, угаждаше ми по всички възможни начини. Когато той ме питаше за Австралия аз избягвах тази тема. Моят приятел от Австралия започна да ми изпраща по-страстни съобщения. Накрая той започна да ми заявява любовта си. С всяко следващо съобщение ме уверяваше, че ако се омъжа за него, ще ми даде всичко и че ще живея като кралица. Той е роден там, така че веднага ще получа гражданство, че той печели страхотни пари, а аз мога, но не трябва да работя. Каза ми, че може да изпълни всичките ми желания.От друга страна, тук имах нежната любов в топлата прегръдка на гаджето ми, но и жестоката студенина на бедността. Момчето, което обичах, не беше толкова бедно като мен, но живееше скромно, така че ако решехме да живеем заедно, със сигурност щяхме да се борим с наемите и оцеляването в България.
Приятелят ми от Австралия ми даде срок, не можеше да ме чака повече, мина почти година и половина. Искаше да се ожени. Ако не съм сериозна в намеренията си, той ми каза, че е честно от моя страна да му кажа това и да не му губя времето. Това беше трудно решение за мен. Казах му да не бърза, защото не мога да взема толкова важно решение веднага.
Той вече беше станал безразличен, какво трябваше да ми каже – каза ми, чакаше решението ми. Реших. Нямах смелостта да кажа на приятеля си, когото обичах с цялото си сърце, че го напускам заради някой друг. Казах му, че ще посетя отново леля си и братовчедите си и че може би ще гоня документи, за да остана там. Той беше съкрушен от мъка, шеговито ми каза:
– Ела по-бързо, извади документите, та дръпни и мен там, ще се оженим и ще живеем заедно. И тогава с горещи целувки сложи печат на устните ми. Той ме изпрати на летището и чакаше с мен. На раздяла плаках горчиво, прегърнах го силно и му прошепнах на ухото – ИЗВИНИ.
Той ме погледна объркано, докато се откъснах от ръцете му развълнувано ми каза – върни се, ще те чакам.
Едва сдържах усмивката си, затова му махнах за последен път и се обърнах. Още на следващия ден му написах дълго съобщение. Обясних му, че оставам в Австралия завинаги, че ще се женя следващия месец. Може да ме мрази за това страхливо поведение до края на живота си, но аз го моля някой ден да намери сила в сърцето си и да ми прости.
Обади ми се милион пъти, пишеше ми и ме молеше да му кажа, че просто се шегувам. Искаше да му кажа, че това не е вярно. Когато най-накрая разбра и се примири с истината, последваха съобщения, които разбиха сърцето ми, защото едва тогава открих колко много ме обичаше. И сега, когато си спомня за него, очите ми се насълзяват и в сърцето ми се образува горчива буца.
Миналата година родих второто си дете. Надявам се това да прилича на мен. Не знам колко съм свикнала да живея в Австралия, но се опитвам да бъда добра майка и добра съпруга. Уважавам съпруга си, но не го обичам, както обичах гаджето си от София. Той обаче удържа на думата си, изпълни обещанието си и аз наистина живея тук в лукс.
Ако четеш това, ти, които беше и остана най-голямата ми любов, искам да знаеш, че много съжалявам, че се провалихме и че те оставих заради някой друг.
