След като завърших Философския факултет, две години останах вкъщи без работа. Въпреки че исках да си търся работа в столицата, нямах достатъчно възможности. Семейството ми нямаше достатъчно пари да плаща наем, а заплата от 200 евро не ми стигаше, за да се издържам.
Времето ми минаваше вкъщи, гледайки турски сериали, понякога излизах на кафе с приятелите си, понякога умирах вкъщи от скука.
Веднъж ме извикаха да отида на пробна работа във фабрика в родния ми град, но нищо не се случи.
По-късно ме извикаха за интервю за работа в София, но след 5 минути ми се обадиха и ми казаха, че интервюто е отменено. Казах си „толкова за моето щастие“. Но сега виждам, че всичко лошо е добро. Гаджето ми работеше в Германия, така че рядко имах възможност да го виждам.
Дните ми минаваха вкъщи, докато веднъж гаджето ми не ми се обади и ми каза, че ми е намерил работа. Че всичко ми е осигурено, че нямам нужда от език. Мислех, че това е страхотна възможност.
Когато казах на семейството си вкъщи, те първо се съгласиха да ме пуснат. Но по-късно баща ми изпадна в беда. Каза ми как ще отида сама, ще се справя ли и т.н. Но реших да отида и си тръгнах.
Когато пристигнах там, всичко ми беше странно. Беше ми трудно да свикна с околната среда и хората. Беше ми много по-трудно, защото не знаех езика, така че когато идваха гости, се чувствах неудобно и винаги мислех, че говорят нещо за мен.
Не е като у нас, в България. Хората тук живеят твърде бързо и нямат време за нощен живот.
Но аз свикнах с това ден след ден. И рядко виждах гаджето си, само през уикендите, когато беше свободен. Но това си го казах по-добре, отколкото вкъщи сама и без пари. Когато беше на работа, ходех при братовчед му, така че винаги имах компания.
Една събота с гаджето ми излязохме на разходка, той ме разведе из града, в който живееше. Въпреки че беше малък, той беше приятен и красив. След разходката отидохме на обяд в ресторант. Беше някак странен, замислен, нищо не ми каза. Но сега знам защо.
Когато приключихме с обяда, платихме сметката и тъкмо когато станахме се наведох да си взема портмонето, защото падна върху мен и когато вдигнах глава го видях да коленичи.
Попитах го дали е добре, той само кимна и извади кутия от джоба си и пръстен в нея и ме попита: Искаш ли да се ожениш за мен? Бях изненадана, шокирана, дори не очаквах такова нещо. Чух бурни аплодисменти в ресторанта и едва успях да кажа „да“ и започнах да плача от щастие!
Честно казано, отидох в Германия да печеля пари и не съм и мечтала, че там ще ме потърсят за жена. Така че, повярвайте ми, всичко ще си дойде на мястото и всичко лошо е добро, казва тя.
