Искам да споделя с вас едно интересно и емоционално преживяване, което ми се случи тук, в центъра на света, Ню Йорк. Дойдох тук не толкова отдавна. Знаете колко е трудно всяко едно начало. Карам такси, за да попълня бюджета си и да си платя сметките. Това не е обикновено такси, а сега много популярният Lift, приложение, идентично с Uber. Пътуващият от мобилния си телефон добавя крайната дестинация на картата и приложението му казва колко ще струва. След това той плаща и аз или мой колега получаваме известие да го вземем от мястото му и да го закараме до крайната му дестинация. Lift ни плаща за всяка измината миля, както и за времето, прекарано в шофиране.
И така преди някой ден получавам известие, че трябва да взема някой от дадена дестинация. В Ню Йорк обикновено всеки пита откъде си.
Отивам аз и една баба и дядо бавно се приближават към мен, придружени от синовете си (разбрах по -късно).
Качиха се в колата и бабата веднага ме попита:
От Русия ли си?
Не, отговорих, аз съм от България!
Бабата на това: „Е, на какъв език говориш, синко?“
Ами нормален българин, отговарям.
– От къде си?
От Казанлък, бабе.
Ами ние сме от Стара Загора, сине мой, извика бабата и започна да крещи на дълбоко заспалия съпруг: „Асене, Асене, това е нашо дете“! Щом произнесе това изречение, бабата започна да плаче.
Говорихме с бабата и дядото за всичко. Те ми разказаха цялата си история. Българи от Стара Загора, на които, както и на много други, имената им били променени и години наред им било забранено да говорят на майчиния си език.
Те дошли в Америка през 1966 г., имат три деца, които били много малки, когато дошли тук, така че дори не знаят родния си език. Много са се мъчили, работили са във фабрика за ризи, но казват, че по онова време парите стрували много, така че са изкарали пари за къща и апартамент, в който сега живеят. „Отдавна не сме виждали местен тук, сине ,сега сме пенсионери и рядко излизаме. Ние сме на почти 90 години, но редовно всяка година отиваме в нашите региони. Имаме къща в Стара Загора”, каза дядото.
Поздравихме се, прегърнахме се и ми дадоха добър бакшиш. Не само те, а и аз се почувствах много приятно!
