Актьорът Димитър Рачков е един от лекторите на форума „Кариера и живот – защо в България“ в Лондон, организиран от платформата „България те иска“/“Bulgaria Wants You“ на Иван Христов и Андрей Арнаудов.
„За да поискаш да се върнеш, трябва да осъзнаеш какво обичаш в тази страна – дали хората, или традициите. Всички ние трябва да бъдем ангажирани с общността и развитието на България, защото бъдещето на страната ни не зависи от политиците, Америка или никого друг“, заяви Рачков. Той добави: „Всичко зависи от нас – да имаме по-кадърни учители, лекари и т.н. От нас зависи дали децата ни ще искат да останат в България.“
Актьорът сподели, че заминаването е свързано с „някаква точка на пречупване“, когато всеки осъзнава, че може да бъде щастлив, но не и в България. „Аз съм от поколението на прехода. Това бяха нашите най-силни години, в които всеки от нас се бори за мечтите си,“ разказа Димитър Рачков. Той подчерта, че много млади хора през 90-те години са били пред избора дали да напуснат страната.
„Хората тогава изобщо не се интересуваха от театър. Имах случай в Сливен, когато играех – на сцената бяхме 15 души, а в залата имаше 12. Хората нямаше какво да ядат, камо ли да ходят на театър,“ коментира актьорът. Той сподели, че заплатата му в края на месеца през 90-те години е била само долар и половина.
„Въпреки всичко никога не се отказах. Знаех, че искам да бъда актьор. Работех на две места. За да следвам мечтата си, всеки ден пътувах 340 км – репетирах в Сливен, след което заминавах за Китен,“ спомня си Рачков. Той разказа, че е имал моменти на безнадеждност и се е питал „да замина ли или да остана“.
„В крайна сметка не заминах и не съжалявам,“ добави той.
„Какво щеше да се промени, ако бях заминал? Може би щях да реша битовите си проблеми, но щях да живея с усещането, че не съм на правилното място,“ продължи актьорът, като отбеляза, че много българи в чужбина работят, за да изпращат пари на семействата си в България.
„Но давате ли си сметка дали близките ви имат нужда от вашите пари или от вас?“ попита присъстващите Рачков.
Актьорът сподели също, че на 20-25 години не е мислил за демографската криза или дали ще липсва на родителите си, останал е заради мечтата си да стане актьор. „Трябва да сбъдваме мечтите си тук, а не на друго място. Парите са средство, но не и цел. Утре може да паднеш и хората няма да се интересуват колко пари си изкарал, а дали си бил добър човек,“ каза той.
Според актьора, ключът към успеха е положителното мислене.
„Мисля, че ние много се оплакваме. Вместо да мрънкаме, че нищо не става в тази държава, нека да се обединим и да я оправим,“ призова той и заключи: „Колкото посоки да имате за занимание, трябва да имате само една за връщане – България.“
