Мило мое момиче, един ден ще дойде момент, когато ще забележиш, че остарявам. Моля те тогава да бъдеш търпелива и да се опиташ да разбереш през какво преминавам. Ще се случва да повтарям едни и същи неща в един и същ разговор. Моля те, не ме прекъсвай, за да ми кажеш, че вече съм го казала. Просто ме изслушай.
Спомни си как, когато беше малка, аз ти четях една и съща приказка всяка вечер – понякога дори по няколко пъти, защото иначе не можеше да заспиш. Сигурно ще ти създавам затруднения с невежеството си за новите технологии. Не ми се сърди, просто ми помогни и ми дай време да се адаптирам.
Помни как заедно учихме толкова неща за живота – как да държиш приборите, как да се обличаш сама, как да се сресваш.
Когато остарея, моля те, проявявай търпение и опитвай да ме разбираш.
Ако някога се изгубя в разговора ни, дай ми време да се върна. А ако не успея, не ми се карай и не се изнервяй. Най-важното за мен ще бъде просто да съм до теб, не толкова какво обсъждаме.
Когато краката ми ме предават от умора и старост, подай ми ръка – точно както аз ти подавах, когато правеше първите си стъпки.
И, моля те, не се натъжавай, когато остарея. Просто се опитай да ме разбереш, докато дойде последният ми ден.
Ценя всяка минута, която прекарваме заедно. Искам само да знаеш, че те обичам – сега и винаги.
