Днес църквата почита Свети Андрей Първозвани, наречен така, защото първи от апостолите е бил повикан да тръгне след Христос.
Свети Андрей се счита за апостол на православните славяни. Той е ръкоположил първия епископ на Цариград – Стахий, а кръщението и миропомазанието на православните славяни – българи, сърби и руснаци – са дошли именно от Цариградската патриаршия.
Традиции и обичаи на Андреевден
В народната традиция празникът е известен като „Едрей“, „Едринден“ или „Мечкин ден“. Според вярванията на този ден денят започва да нараства.
Още в навечерието или рано сутринта домакините приготвят вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и други зърна. Това се прави с пожелание посевите да растат и да „едреят“, както набъбват сварените зърна. От приготвеното вариво ядат всички в дома. Част от него се дава и на домашните животни за добър приплод, а жените го раздават на съседите, за да бъде плодородна годината.
В Северна България Андреевден се почита и като празник на мечките, наричан „Мечкин ден“. Народното предание разказва, че св. Андрей е бил самотен отшелник, който живеел в планината и обработвал малка нивица. Един ден мечка изяла вола му. Разгневен, светецът успял да хване звяра, впрегнал го в ралото и започнал да обработва земята си с негова помощ. Оттогава свети Андрей се почита като покровител на мечките.
Заклинание за Мечкин ден
Преди изгрев слънце най-възрастната жена в семейството хвърля нагоре към комина или върху покрива шепа варени зърна и филия хляб, изричайки:
„На ти, мецо, кукуруз, да не ядеш суровия, нито стоката, нито човеците!“
Празнични вярвания
На Андреевден не се работи къщна работа – забранено е да се пере и да се върши тежък труд. Празникът се свързва с благопожелания за плодородие и растеж – на семената, на деня и на семейството. Особено младите булки го отбелязват с надеждата за щастие, здраве и многобройно потомство.
Именници на Андреевден
На този ден празнуват хора с имената Андрей, Андреа, Андриан, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо и Дешка.