Министърът на финансите Людмила Петкова направи изявление в отговор на критиките към бюджета за следващата година, както и по отношение на коментари за изпълнението на бюджета за 2024 г.
„Критиките към бюджета включват както конструктивни забележки, така и неверни твърдения и непрофесионални мнения. Те не само, че нямат стойност, но и създават напрежение в обществото, настройвайки го срещу определени сектори чрез разпространяване на невярна информация,“ заяви Петкова.
Тя подчерта, че служебното правителство е поело отговорността да изготви план-сметка за 2025 г., като е задължено да спази изискването за дефицит от 3% от БВП.
„Кабинетът няма право да внесе бюджет с по-висок дефицит, защото това би било нарушение на законовите разпоредби. Основните параметри бяха обсъдени с всички заинтересовани страни и с много от политическите партии, като бяха разгледани варианти за приходни и разходни мерки,“ поясни тя.
Министърът категорично отрече твърденията за нереалистични разходи:
„Тези разходи са изготвени на база действащи политики и законодателство. Често се чува призив да се съкратят разходите – но кои разходи? Заплатите, пенсиите или капиталовите програми? Няма да бъда финансов министър, който намалява доходите на хората или спира стратегически проекти за водоснабдяване, инфраструктура и социални дейности.“
Петкова уточни, че ведомството е изразило негативна позиция по предложенията за увеличаване на доходите, като ги определи за икономически необосновани.
„Проблемът не е в самите възнаграждения или пенсии, а в начина, по който се увеличават – без здрава икономическа логика. Нашите аргументи бяха игнорирани, а становищата – отхвърлени. Народното събрание има правото да изменя или отменя закони, но е нужна цялостна политика по доходите, която в момента липсва.“
Министърът посочи, че приходите за 2025 г. се очаква да нараснат с 20 млрд. лв. спрямо 2024 г., но отбеляза разлики между плановете и реалността:
„През 2024 г. не постъпиха 3 млрд. лв. приходи, а 1 млрд. разходи останаха необезпечени. Трябва ли и този бюджет да бъде наричан фалшив заради разлики от 4 млрд. лв.?“
По отношение на програмите за инвитро Петкова уточни, че средствата са заложени, но временно пренасочени:
„Това е преструктуриране на разходи, защото беше ясно, че няма да могат да бъдат усвоени навреме. Средствата ще бъдат предоставени при изпълнение на програмите.“
Военният министър Атанас Запрянов защити заложеното увеличение на заплатите в армията, подчертавайки, че недокомплектът достига 22%, а в сухопътните войски и гвардейската част – съответно 30% и 62%.
„Конкурентоспособността на възнагражденията е спаднала драстично през последните 10 години – два пъти за офицерите и три пъти за войниците спрямо пазара на труда. Това са аварийни мерки. Има риск да не сертифицираме формированията за колективната отбрана,“ заяви той.
Запрянов увери, че военните разходи не се увеличават прекомерно, като спрямо БВП те остават на същото ниво.
