Бившата зам.-кметица на „Младост“ Биляна Петрова разказа за тежките изпитания, през които е преминала в Сливенския затвор, в интервю за „България днес“.
„Най-голямото унижение беше моментът, когато в ареста трябваше да се събличам гола и да клякам, за да ми преглеждат органите. Това по принцип трябва да се прави от медицинско лице, но в случая не беше така. Освен това, вратата беше отворена и всеки можеше да вижда“, споделя Петрова.
Тя и Десислава Иванчева бяха осъдени през 2022 г. на 5 и 6 години затвор за подкуп, поискан от бизнесмена Александър Ваклин. Петрова обаче беше освободена предсрочно заради влошено здравословно състояние, докато Иванчева също очаква да излезе скоро.
„Сега съм добре, но през всичко това беше ужасно. Краката ми се разраняваха от прангите, когато ме водеха на лекар. Падала съм от носилка, обливали ме с вода, обиждали ме, крещели ми. Затворът е като малка лудница – никога не можеш да останеш сам. Тоалетните са открити, а в ареста дори ни забраняваха да се питаме как сме. Ако исках да говоря с Деси, трябваше да казвам, че сме лесбийки, за да получим разрешение“, разказва тя.
По думите ѝ, животът в женския затвор е далеч по-тежък от този в мъжките затвори. „Всички се опитват да си намалят присъдата, работейки, защото два дни труд ти носят един ден по-малко наказание. Това създава напрежение и провокации. Чувала съм, че в мъжкия затвор е като санаториум в сравнение с нашите условия.“
Тя описва и абсурдни правила, като например забраната за разменяне на вещи. „Не можеш да дадеш дори фонокарта или дреха на друга затворничка, иначе и двете ще бъдете наказани. Веднъж бременна жена ме помоли да ѝ дам карта, за да звънне на близките си, но не можах да го направя.“
Условията в затвора също са ужасяващи – от липсата на достатъчно душове до ограничен достъп до свеж въздух. „За 200 жени имаше само 7 работещи душа. Останалите се мият с канчета на чешмата. Повечето никога не са се къпали нормално. Освен това, в стаите не влиза въздух през зимата, а прозорците са малки и непрозрачни. Някои жени припадаха от липса на кислород.“
Въпреки трудностите, Петрова намира сили да се усмихва, когато си спомня за малките неща, които са я спасявали – градинка с цветя, работа в цех и земеделие.
Преди да попадне в затвора, тя е завършила Софийската математическа гимназия със златен медал и има богат опит в международни организации и български министерства. „Имах добра биография и много искам да си върна живота отпреди затвора“, споделя тя.
Петрова приема случилото се като част от съдбата си, но най-много съжалява за болката, причинена на семейството си. „Дори не успях да погреба майка си. Не искам мъст, а само да забравя и да продължа напред. Радвам се, че съм жива и на свобода. Хора, ценете това, което имате“, завършва тя.
