За родените след 2000 година има специфична особеност при формирането на ЕГН.
Единният граждански номер (ЕГН), въведен в България през 1977 година, е уникален идентификатор за всеки гражданин на страната или чужденец с постоянно пребиваване. Той се състои от 10 цифри и съдържа важна информация за притежателя си.
Първите 6 цифри на ЕГН показват рождената дата – първите две са за годината, следват месецът и денят на раждане. За хората, родени след 2000 година, има специфична особеност при отбелязването на месеца.
Ако месецът на раждане е между 1 и 9, към него се добавя 40 и така третата и четвъртата цифра от ЕГН-то ще бъдат съответно 41, 42, 43 и така нататък до 49. Ако месецът е октомври, ноември или декември (10, 11, 12), към него се добавя 40 и цифрите стават 50, 51 или 52.
Следващите две цифри след рождената дата указват областта на раждане и поредността на ражданията в тази област. Предпоследната цифра определя пола – за жени се използват нечетни цифри, а за мъже – четни. Последната цифра е контролна и се изчислява по специален алгоритъм.
Системата за формиране на ЕГН е създадена така, че да осигурява достатъчно комбинации от цифри, което прави метода ефективен и неизчерпаем. Няма нужда от промяна в броя на цифрите или начина на формиране на ЕГН.
