С позитивно мислене актьорът Валентин Танев е преодолял рака и днес се чувства пълен с енергия и жизненост.
„Докато бях болен, не допуснах и за миг мисълта, че може да се случи нещо лошо. Казвах си, че негативните мисли нямат място в съзнанието ми, ако искам да се преборя,“ споделя той. И добавя: „Не допускайте мрачни мисли за болестта. Това е първата и най-важна стъпка. Оттам нататък всичко се нарежда по своя начин, със сили, които са извън нас. Ние правим, каквото можем, но съдбата си има своето влияние.“
Танев обяснява и решението си да напусне фондация „Икар“: „Налага се, защото иначе възниква конфликт на интереси. Докато съм в нея, не мога да бъда директор на Бургаския театър. Няма задкулисни игри или клюки – просто такава е процедурата, макар и не най-лесната за изпълнение.“
Зрителите го помнят с незабравими роли като Йосариан в „Параграф 22“, Лазар от „Лазарица“, Естрагон в „В очакване на Годо“ и много други. „Списъкът с моите роли е километричен,“ шегува се Танев. Любимата му реплика от „В очакване на Годо“ гласи: „Всички се раждаме луди, но някои си остават такива.“ „Аз съм от тези, които си остават луди,“ смее се актьорът.
За него животът е изпълнен с изненади и всеки ден трябва да се изживява като нещо ново. „Иначе става скучно,“ казва Танев. Като ученик на Крикор Азарян си спомня и неговите наставления: „Актьорската професия е необходимост от любов – да я излъчваш към другите и да я получаваш.“
Наскоро Танев се пенсионира, но това не го е откъснало от театъра. „Пенсията, разбира се, не стига, но не разчитам на нея. Просто продължавам напред, защото имам още много какво да направя,“ казва с усмивка.
В момента той е художествен директор на театъра в Димитровград и успява да организира времето си така, че да върши всичко, което му носи удовлетворение.
