Високопланинските села в Сливенско разчитат на трактори през зимата, както и на автомобили или автобуси, за да се снабдяват с лекарства. Тези села са населени предимно от възрастни хора, а най-близките аптеки са разположени на почти час път.
Кметовете на селата настояват за поставяне на автомати за лекарства. „В Жеравна няма аптека, а най-близките са в Котел или Сливен, на около 70 км разстояние“, казва жителка на селото.
„Ако някой не може да се справи, умира. Няма доктор, няма аптека – това е положението“, споделя Мария Енева. Тя се грижи за съпруга си, който е на 87 години, като лекарства носи тяхната дъщеря или съседи. Янка също разчита на помощ от съседите.„Използват се едни други, който ходи, купува на другите. Трудна работа, много трудна, автобус няма“, казва жената.
